важно е да сменяш пейзажа от време на време... иначе попадаш в някакъв малък кошмар, досущ като сватбената халка - кръг без начало и край. Та събрахме си парцалките и беж към Пловдив да откриваме топлата вода и може би себе си, на дъното на чашата. Разгледахме и разни необичайни неща като едно спешно отделение, Къщичката на учените, че даже и празничната литургия в "Св. Св. Константин и Елена". Компилирането на няколко вида туризъм доведе до обособяването на научно-пиянски културно-религиозен туризъм. Всичко това разбира се полято с бира, ама след Спешното. Та няколко минути по-късно ми просветна репликата, която винаги ми е давала сили да продължа с безумието - "Зер от смъртта по-лошо има?", сложена в устата на един невероятен герой от Лермонтов. Искам да си имам колибка на Рахат тепе.
No comments:
Post a Comment