семейството

...след вчерашното АБРЕ си мисля много за Р-то от колектива. Вярно, подарихме й точилка на сватбата, но все си мисля, че трябваше да й окажем още малко подкрепа, за да не се плаши от семейния живот. Двете сватби през септември затвърдиха мнението ми, че хората не улучват правилния момент. Чакам да видя как ще се променят нещата и дали четвъртъчните запои ще продължат и дали темите за смяна на пелени ще изместят темите за мъжете.

ей?

Пссст? Скучно ми е или по-скоро ми е тъжно. Чета чужди блогове и си спомням неща, които вероятно не са ми се случили, но така разделени от мониторите, хората са ми близки. Вече съжалявам, че изтрих всичките си стари постове.

work it

имало едно време

за кали

ъъъ?

Сутринта сънувах как чета еротични разкази на глас. Съновниците мълчат за евентуалното значение на тази случка.

небрежно

Наконтена с ефирен шал на врата и бяла ризка - днес следвах работниците от Кремиковци. Да не ви изцапаме само, казаха ми металурзите, докато се опитвах да се смеся с тях. Учудени тълпите нормални граждани се завъртаха след мен, докато аз - небрежно отпусната на оградата до Ялта, следях как куките се опитват да направят кордон.

Вчера си харесах яхта за 62 000 евро, а нейният собственик носеше морето в очите си. Какъв човек трябва да си, за да си вземеш яхта? - попитах го аз хващайки ръката му, за да сляза по стълбите към каютата. "Влюбен в морето" - каза той и се усмихна някак тъжно.

Наздраве

Опитите за непукизъм се получават все по-добре. Успях да закъснея за твърде ранната пресконференция на ДАТ, с което предизвиках смут в журналистическите редици - буквално - трябваше да станат 5 човека, други 5 прескочих и почти съборих камерата на някаква кабеларка - не ми пука. Върнах се на обяд, след като се поразходих из красивия пролетен център на София. За най-голямо щастие от "Каменица" решили да почерпят точно днес, в следствие на което цял следобед се наливах с бира. Мисля, че работя много по-добре така.

първи резултати

Новата ми мантра е "хич не ми пука" или ако е наистина важно "хич не ме е*е". Днес симулиране на дейност цяяяял ден - редакторите ме удосояват с хладни и леко обвинителни погледи, но важното е да издържа първите няколко дни. После победата е моя. Вися във facebook и се опитвам да си придам небрежен вид, леко полегнала на затрупанто с важни задачи и телефонни номера на читатели бюро. Ако още 3 дни не правя нищо и не ме убие съвестта ми - значи има шанс за моя непукизъм. :)