...като се замисля към колко неща съм била пристрастена и ми става лошо, но ето, че всичко е зад гърба ми - при голямото бъдеще. Останаха само 3 неща - шоколад, капки за нос и драматичните, отчаяни жестове.
10 години май стигат и е време да се разделим с шишенцата за по 5 лева, гарантиращи по 3 седмици най-важното - дишането. Както справедливо отбелязва Хаус, то е малко по-важно от любовта, без която хората твърдят, че не могат да живеят.
Абстиненция. Класическа - с треперене, истерия, заместители, отчаяние, клетви. Докато си внушавам, че съм съм на ръба, си мисля за всичките неща, от които доброволно съм се отказала. Прехвърлям в ума си и големите компромиси на мои приятели. После всички са съжалявали, мислейки си, че не е явно. Отказването е глупаво и пораженческо, докато да продължаваш да искаш, независимо дали е вредно, неморално, неетично, незаконно... някак си калява надеждата и духа? Или греша?
1 comment:
не (не грешиш). исканията се преследват докрай - докато се постигнат или докато разбереш, че са били само заместители на истинските искания. е, има и 1 друг вариант - когато искането доведе до твоя собствен край. но се надявам, че това не е твоят случай.
интересно, пишеш ли някъде другаде сега?
Post a Comment