...като се замисля към колко неща съм била пристрастена и ми става лошо, но ето, че всичко е зад гърба ми - при голямото бъдеще. Останаха само 3 неща - шоколад, капки за нос и драматичните, отчаяни жестове.
10 години май стигат и е време да се разделим с шишенцата за по 5 лева, гарантиращи по 3 седмици най-важното - дишането. Както справедливо отбелязва Хаус, то е малко по-важно от любовта, без която хората твърдят, че не могат да живеят.
Абстиненция. Класическа - с треперене, истерия, заместители, отчаяние, клетви. Докато си внушавам, че съм съм на ръба, си мисля за всичките неща, от които доброволно съм се отказала. Прехвърлям в ума си и големите компромиси на мои приятели. После всички са съжалявали, мислейки си, че не е явно. Отказването е глупаво и пораженческо, докато да продължаваш да искаш, независимо дали е вредно, неморално, неетично, незаконно... някак си калява надеждата и духа? Или греша?
May 25, 2010
May 24, 2010
почивка

важно е да сменяш пейзажа от време на време... иначе попадаш в някакъв малък кошмар, досущ като сватбената халка - кръг без начало и край. Та събрахме си парцалките и беж към Пловдив да откриваме топлата вода и може би себе си, на дъното на чашата. Разгледахме и разни необичайни неща като едно спешно отделение, Къщичката на учените, че даже и празничната литургия в "Св. Св. Константин и Елена". Компилирането на няколко вида туризъм доведе до обособяването на научно-пиянски културно-религиозен туризъм. Всичко това разбира се полято с бира, ама след Спешното. Та няколко минути по-късно ми просветна репликата, която винаги ми е давала сили да продължа с безумието - "Зер от смъртта по-лошо има?", сложена в устата на един невероятен герой от Лермонтов. Искам да си имам колибка на Рахат тепе.
May 10, 2010
с дъх на ром и шах
Subscribe to:
Posts (Atom)