имало едно време

за кали

ъъъ?

Сутринта сънувах как чета еротични разкази на глас. Съновниците мълчат за евентуалното значение на тази случка.

небрежно

Наконтена с ефирен шал на врата и бяла ризка - днес следвах работниците от Кремиковци. Да не ви изцапаме само, казаха ми металурзите, докато се опитвах да се смеся с тях. Учудени тълпите нормални граждани се завъртаха след мен, докато аз - небрежно отпусната на оградата до Ялта, следях как куките се опитват да направят кордон.

Вчера си харесах яхта за 62 000 евро, а нейният собственик носеше морето в очите си. Какъв човек трябва да си, за да си вземеш яхта? - попитах го аз хващайки ръката му, за да сляза по стълбите към каютата. "Влюбен в морето" - каза той и се усмихна някак тъжно.

Наздраве

Опитите за непукизъм се получават все по-добре. Успях да закъснея за твърде ранната пресконференция на ДАТ, с което предизвиках смут в журналистическите редици - буквално - трябваше да станат 5 човека, други 5 прескочих и почти съборих камерата на някаква кабеларка - не ми пука. Върнах се на обяд, след като се поразходих из красивия пролетен център на София. За най-голямо щастие от "Каменица" решили да почерпят точно днес, в следствие на което цял следобед се наливах с бира. Мисля, че работя много по-добре така.

първи резултати

Новата ми мантра е "хич не ми пука" или ако е наистина важно "хич не ме е*е". Днес симулиране на дейност цяяяял ден - редакторите ме удосояват с хладни и леко обвинителни погледи, но важното е да издържа първите няколко дни. После победата е моя. Вися във facebook и се опитвам да си придам небрежен вид, леко полегнала на затрупанто с важни задачи и телефонни номера на читатели бюро. Ако още 3 дни не правя нищо и не ме убие съвестта ми - значи има шанс за моя непукизъм. :)

обратно в реалността

Чудя се как да омекотя завръщането в редакцията. Дали има някакъв трик просто да заработиш както преди почивката? :) Вчера имах уникалната възможност да осъзная колко съм се променила за последната 1 година. Както с Илияна отсъдихме, препичайки се на стълбището пред библиотеката с лъвчетата - станала съм доста "социално ангажирана". А как не ми се ще да ми пука за дребните и огромните спънки в социалното пространство.

Обратно към непукизма...