други

"...на едни други брегове, с други залези, с други хора, друг живот. Някъде далече, където и аз ще съм друга, може да си лягам гладна, но пък ще съм доволна от живота си, ще се будя с усмивка и благодарност. Може ли? Може ли? Може ли?... Мога ли?" - след концерта на Thievery Co.

от латинското abstinens - липсващ, отсъстващ

...като се замисля към колко неща съм била пристрастена и ми става лошо, но ето, че всичко е зад гърба ми - при голямото бъдеще. Останаха само 3 неща - шоколад, капки за нос и драматичните, отчаяни жестове.
10 години май стигат и е време да се разделим с шишенцата за по 5 лева, гарантиращи по 3 седмици най-важното - дишането. Както справедливо отбелязва Хаус, то е малко по-важно от любовта, без която хората твърдят, че не могат да живеят.
Абстиненция. Класическа - с треперене, истерия, заместители, отчаяние, клетви. Докато си внушавам, че съм съм на ръба, си мисля за всичките неща, от които доброволно съм се отказала. Прехвърлям в ума си и големите компромиси на мои приятели. После всички са съжалявали, мислейки си, че не е явно. Отказването е глупаво и пораженческо, докато да продължаваш да искаш, независимо дали е вредно, неморално, неетично, незаконно... някак си калява надеждата и духа? Или греша?

почивка

важно е да сменяш пейзажа от време на време... иначе попадаш в някакъв малък кошмар, досущ като сватбената халка - кръг без начало и край. Та събрахме си парцалките и беж към Пловдив да откриваме топлата вода и може би себе си, на дъното на чашата. Разгледахме и разни необичайни неща като едно спешно отделение, Къщичката на учените, че даже и празничната литургия в "Св. Св. Константин и Елена". Компилирането на няколко вида туризъм доведе до обособяването на научно-пиянски културно-религиозен туризъм. Всичко това разбира се полято с бира, ама след Спешното. Та няколко минути по-късно ми просветна репликата, която винаги ми е давала сили да продължа с безумието - "Зер от смъртта по-лошо има?", сложена в устата на един невероятен герой от Лермонтов. Искам да си имам колибка на Рахат тепе.

с дъх на ром и шах

...едва ли има нещо по-гениално от комбинацията ром+шах. Да не повярваш, но доказах интелектуалното си превъзходство над Илияна (Ананд), платих си със смазваща болка в главата на следващия ден. Светът е различен в неделя, когато не се будиш, а просто идваш в съзнание.

поредното ново начало

...и тогава той каза: "Да си пишеш в блога е все едно да си секретарка, която след работа рисува картини", а аз веднага си помислих - "Това е страхотно". И ето, че пак ми се дописа, понеже никак не ми се води хартиен дневник.

семейството

...след вчерашното АБРЕ си мисля много за Р-то от колектива. Вярно, подарихме й точилка на сватбата, но все си мисля, че трябваше да й окажем още малко подкрепа, за да не се плаши от семейния живот. Двете сватби през септември затвърдиха мнението ми, че хората не улучват правилния момент. Чакам да видя как ще се променят нещата и дали четвъртъчните запои ще продължат и дали темите за смяна на пелени ще изместят темите за мъжете.

ей?

Пссст? Скучно ми е или по-скоро ми е тъжно. Чета чужди блогове и си спомням неща, които вероятно не са ми се случили, но така разделени от мониторите, хората са ми близки. Вече съжалявам, че изтрих всичките си стари постове.

work it

имало едно време

за кали

ъъъ?

Сутринта сънувах как чета еротични разкази на глас. Съновниците мълчат за евентуалното значение на тази случка.

небрежно

Наконтена с ефирен шал на врата и бяла ризка - днес следвах работниците от Кремиковци. Да не ви изцапаме само, казаха ми металурзите, докато се опитвах да се смеся с тях. Учудени тълпите нормални граждани се завъртаха след мен, докато аз - небрежно отпусната на оградата до Ялта, следях как куките се опитват да направят кордон.

Вчера си харесах яхта за 62 000 евро, а нейният собственик носеше морето в очите си. Какъв човек трябва да си, за да си вземеш яхта? - попитах го аз хващайки ръката му, за да сляза по стълбите към каютата. "Влюбен в морето" - каза той и се усмихна някак тъжно.

Наздраве

Опитите за непукизъм се получават все по-добре. Успях да закъснея за твърде ранната пресконференция на ДАТ, с което предизвиках смут в журналистическите редици - буквално - трябваше да станат 5 човека, други 5 прескочих и почти съборих камерата на някаква кабеларка - не ми пука. Върнах се на обяд, след като се поразходих из красивия пролетен център на София. За най-голямо щастие от "Каменица" решили да почерпят точно днес, в следствие на което цял следобед се наливах с бира. Мисля, че работя много по-добре така.

първи резултати

Новата ми мантра е "хич не ми пука" или ако е наистина важно "хич не ме е*е". Днес симулиране на дейност цяяяял ден - редакторите ме удосояват с хладни и леко обвинителни погледи, но важното е да издържа първите няколко дни. После победата е моя. Вися във facebook и се опитвам да си придам небрежен вид, леко полегнала на затрупанто с важни задачи и телефонни номера на читатели бюро. Ако още 3 дни не правя нищо и не ме убие съвестта ми - значи има шанс за моя непукизъм. :)

обратно в реалността

Чудя се как да омекотя завръщането в редакцията. Дали има някакъв трик просто да заработиш както преди почивката? :) Вчера имах уникалната възможност да осъзная колко съм се променила за последната 1 година. Както с Илияна отсъдихме, препичайки се на стълбището пред библиотеката с лъвчетата - станала съм доста "социално ангажирана". А как не ми се ще да ми пука за дребните и огромните спънки в социалното пространство.

Обратно към непукизма...

top of the pop

SuperUnknown (22:01:35 25/03/2009)

toti i totana wsushnost
iskat da ziweiat na hawana
i tui kato ne stawa s havana
hodiat na yaltana
wseki petuk stiagt bagaza i otiwat na "plaza"
piat pusaht is e weseliat i polse buchat,
tia e rusa toi e tup
no ako se razmnozat
genii shte rodiat

наложи се, разберете!

За да се родиш на 24 - първо трябва да умреш на 23. Основни принципи на инициацията... с две дузини години в джобовете не е никак лесно да се направи нещо ново, но ето го резултата. :)
Ново пролетно начало.